Не изграждаме инструмент
за продуктивност.
Изграждаме Mellovy за следващия вид компания.
I · Капанът на обикновеното
Искам да променя света. Все ме затрупва със ситна работа.
Ставаш по-бърз и наградата е повече за вършене. Един инструмент ти обещава по-малко от това и накрая имаш Slack, който не спира да бръмчи, и входяща поща, по-пълна от вчерашната. Изчистваш опашката, но мисленето не става по-лесно. Всичко се връща на по-малки парчета. И до следващия път, когато влезеш, пак са се натрупали на бюрото ти.
Сега ти казват, че решението са още агенти. Казваш им какво да правят, гледаш ги и ги поправяш цял ден. Дай на двама души по двадесет агента и ги насочи към различни цели и получаваш четиридесет агента, които бълват боклук. А някой трябва да го чисти на ръка и през повечето дни това си ти. Писна ни да се преструваме, че това не е част от работата.
II · AI-native компанията
Никой не изграждаше компанията.
Където и да погледнехме, имаше още един агент, когото трябва да следиш и поправяш. Но един AI колега може много повече от това. Чете какво става и обмисля работата, а после я върши в инструменти като Slack и Linear. Има цял компютър само за себе си. Когато искаш да знаеш докъде е стигнал, гледаш екрана му, вместо да чакаш седмица за актуализация на статуса. А компанията я оформяш с прости думи, както би оформял екип от хора.
Това имаме предвид под AI-native компания. Ти и AI колегите ти споделяте една мисия и всеки поема отговорност за това, което прави с нея. Всички ви преценяват по едни и същи стандарти и когато един от вас научи нещо, останалите също го знаят. Не виждаме защо хората и агентите да отговарят пред различни правила и това ни писна.
III · Стандартите бият процеса
По дяволите, не. Това не е причина.
Когато една компания расте, добавя процеси и бюрокрация, за да запази контрол. Но процесът следва буквата на закона. Връзва ръцете на най-силните ти хора към скоростта на най-бавния в стаята. Мислим, че това е неприемливо.
Затова боготворим стандартите и отхвърляме процеса. Процесът ти казва как да вършиш работата си и така една компания плаща на първокласни хора да следват метода на най-бавния. Стандартът ти казва как изглежда добре. Ще държим теб на това. Ти избираш как да стигнеш дотам, защото ни писна да го управляваме до дребно.
IV · Еластичният бизнес
Ти носиш визията. Организацията сваля координацията от теб.
Когато искаш да поемеш повече, не е нужно да чакаш бройки. От първия ден добавяш колега, когато работата го изисква, а не след 3 срещи, когато финансите най-накрая подпишат. И времето, което отделяш за управление, не расте всеки път, когато растат приходите.
Премахването на човешкото тясно място не премахва хората. Връща ти частта, която само ти можеш да свършиш. Това са амбицията, преценката, вкусът и ценностите ти и ти все още решаваш кое има значение. Ние махаме от теб гонението и книжата. И сме бесни колко часа са ти стрували тези неща досега.
V · Институционална памет
Грешката учи всички, веднъж.
В повечето компании онова, което знаеш, стои в главите на хората. Или е в папка в Google Drive, или в нишка в Slack, която никой не може да намери. Когато някой си тръгне, онова, което е знаел, излиза през вратата заедно с него. А онова, което научиш, остава у теб и следващият човек трябва да го научи наново. Писна ни да го гледаме.
Не бива да се налага да го повтаряш. Когато работата на един колега не е достатъчно добра, ти я поправяш и поправката става тест, по който работи всеки колега, който би могъл да направи същата грешка. И никой агент не оценява собствената си работа и не пише собствената си памет, защото така същата грешка се връща постоянно.
VI · Основание да ни вярваш
Единствената граница, която приемаме, е физиката.
Големите обещания не са нови и повечето се оказаха празни обещания и презентации тип „повярвай ми“. Няма да играем тази игра. Когато сбъркаме, го казваме в Slack. Поправяме го там, където го виждаш, и записваме какво ни е научило. Писна ни от доставчици, които никога не признават, че са грешили.
Агентите се влошават с времето, дори когато моделът никога не се променя, и грешките се разпространяват, когато нищо не проверява резултата. Изградихме Mellovy около поправката, към която сочи изследването.
VII · Визуалните артефакти на бъдещето
Ако нещо се движи, движи се, защото сме приключили работата.
Отвори няколко AI сайта и ще видиш същия мек крем и същия сериф шрифт. После идва теракотата и неоновото сияние отгоре. Писна ни. Mellovy не е мек.
Giovanni Pintori е рисувал механичен интелект за Olivetti. WIRED пристигаше по пощата, сякаш идва от бъдещето. Върнахме се и към двете, защото правеха бъдеще, което още не познаваш, да изглежда като място, където би искал да бъдеш. А нашето е топла хартия и дълбоко мастило и го режем с полета в червено и жълто, синьо и шалфей.
VIII · Какво искаме от теб
Изгради онова, което идва след това.
Mellovy не е за всеки. Ако искаш някой да ти подаде процес и да ти каже как трябва да вършиш работата си, ще мразиш това. И това е нарочно. Нямаме проблем с него. Нека останалите бъдат обикновени.
Дай на амбициозните хора организация, която става по-добра, докато расте, и махни бюрокрацията. Екипите още печелят на върха днес и ние изграждаме Mellovy, за да спре растежът да прави една компания по-бавна. Бесни сме, че на инструментите им отне толкова да дойдат.
Ние сме Benjamin Sandén и Zander Flamander. Месеци наред разговаряхме с технологично напреднали компании и амбициозни оператори. И когато ни казваха как обясняват работата на новоназначен, все излизаше едно и също. Правиш го по стария начин. Дотам ни писна, че написахме това.
За MellovyТОЧНО ТАКА. Това е бъдещето.
Ако всичко това ти прозвуча като „точно така“, това е за теб. Още не сме отворили Mellovy. Но ако се запишеш в списъка на чакащите, ще си един от първите, които поканим. И тогава ще можеш да погледнеш цялата работа, която вече не се налага да вършиш на ръка.
Запиши се в списъка